Традиции и обичаи за Гергьовден

на

6 май е известен като Гергьовден (наричан още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден) и е най-големият български пролетен празник. В някои народни песни се казва, че е „по-личен и от Великден”. На този ден православната църква чества великомъченик свети Георги Победоносец. Той е патрон на българската войска, затова 6 май е почитан като Ден на храбростта и българската армия и е официален празник за страната.

Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности бил удостоен с военен чин трибун. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г. Близо до гроба му се заселил змей, който опустошавал околността, владеел водите и всеки ден искал човешка жертва, за да ги пусне на хората. Когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги убил змея с копието си и така я спасил. Заради това светецът се почита като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният змей се гърчи в краката му.

Свети Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е свързано с много и разнообразни обреди и обичаи, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.

Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.

Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома. Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.

DSC_0121За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”. Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.

Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.

На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба. Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с радост. Според народна поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”.

С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.

Какво да сложим на трапезата?

Традицията повелява на този ден да се коли агне, това трябва да бъде първото агне родено през годината. Преди да се заколи се захранва със зеленина и се запойва с вода. Агнето се пече цяло и се носи в църквата да бъде осветено.

На този празник е важно присъствието на цялото семейство около трапезата. На не освен печеното агне, трябва да присъства зеленина и свежи зеленчуци. Например зелена салата, свеж, пресен лук и репички. Изпича се и обреден хляб и се поднася прясно издоено мляко, сирене и извара.

Ето и топ 5 на ястията, които често консумираме за Гергьовден:

На първо място е цяло печено агне. Според традицията не трябва да бъде разфасовано, а да се пече цяло на шиш или във фурна.

Агнешки кебап – Много от домакините, купуват само агнешка плешка или бут. С нея приготвят кебап

Агнешко с пресен лук и чесън – Свежа и вкусна рецепта. Зеленчуците придават изключителен вкус на месото

Пълнена агнешка плешка – Това е вкусен и лесен вариант, в който комбинирате основното и гарнитурата в едно. Улеснява готвенето, спестява време и изглежда чудесно на трапезата

Агнешки котлети със зеленчуков сос – Това е предпочитано, ако семейството се състои от малък брой членове. Така спестявате средства и време в приготвянето на цяло агне. Но пък спазвате традиция и хапвате вкусно приготвено месо.

Опитайте от нашите агнешки котлетчета! Вижте цялото меню тук.

агнешки котлетчета гарнирани с булгур с бекон

Веселието, доброто настроение и богата трапеза са задължителни на този ден, за може да има здраве и берекет през цялата година.

Източник: детски книги и vesti.bg

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s